Лавандулова приказка

Имахме няколко тежки седмици. Да, да, не сте сбъркали публикацията. Така започва тя, нищо че това начало няма нищо общо с приказните лавандулови поля. Бяха тежки дни във всяко едно отношение. Уморихме се. Животът, който си остава прекрасен, реши да ни покаже и опакото на прекрасното. Не, това не е мрънкане. Съзнавам, че когато си на кръстопът, няма как да е леко. Борихме се с виелици и дяволи и накрая безумно се уморихме. И усетихме, че е време да му стегнем багажа на трудното. Поне за малко. Събрахме сили, напълнихме кошниците и щайгите, натоварихме палатката и потеглихме. Неведнъж съм писала, че пътят е магьосник. С набирането на скоростта по магистралата купища черни страхове и мисли се отчупват от скованото ти тяло и се търкулват назад по пътя. Проблемите никак не обичат да пътуваш. А когато има любов и колата ухае на лавандулови сладки, те се оттеглят още по-възмутени. Около Пловдив бяхме разсъблекли вече цялото градско напрежение и крилцата ни започнаха да се излюпват за нова порция прекрасен живот. Когато видяхме първата поляна с лавандули, вече нищо не можеше да спре хлапашкия им ентусиазъм. За крилцата говоря, ние сме възрастни хора ;)

Наизскачахме от колите – няколко големи и няколко малки деца, и право в лавандулата. Такова усещане съм имала само край морето. Непреодолимото желание веднага да се гмурна във водата, като тичешком се отърва от дрехите, остатъците от проблемите и други ненужни товари. Ей така ми се прииска да заплувам и в лавандулата на мига. Само знойното жужене на един милиард пчели успя да озапти този порив.

Отнякъде се появи най-симпатичният пес, който сме срещали по пътищата напоследък – рунтав като мечок, с бебешки неориентирана походка и гигантски лапи, покрити още с бебешорски пух. Въпреки щедрата любов, с която децата го засипаха моментално, бебешкият индивид бързичко се измъкна изпод ръчичките им, ориентира се светкавично към нас и зарови муцуна в кошницата ни за пикник. И как не – там все още изпускаха топлинка един тиган с телешки кюфтенца.

Този път бях приготвила все нови за мен рецепти, но още вкъщи, докато ароматите им се изсипваха на талази в кухнята ми, бях убедена, че това ще са рецепти, които ще правя много пъти занапред. До този момент не съм срещала нито една рецепта за мароканско ястие, което не бих сготвила. Салатата с рукола, нахут, фурми и печени моркови, лимони и лук оправда доверието ми в тази кухня. Тази салата със сигурност ще присъства в бъдещата ни книга. 

За разлика от първите две публикации този път ще ви изкуша не с една, а с две рецепти, защото точно в момента сме в сезона, в който може да ги приготвите. Лавандуловите сладки не са като никои други сладки. Те са като лавандулата. Житните поля са величествени, маковите са ефирност, слънчогледовите са пълни с надежда, но само лавандуловите са любов. Когато си сред лавандулата, целият останал свят става излишен. Всеки друг аромат изглежда обикновен. Цъфтят кратко и не всеки улучва пътя му да мине през тях, но ако си там и съхраниш внимателно в кесийка няколко стръка, уханието ще бъде с теб през цялата зима.

Е, моите сладки не издържаха до зимата. Може да звучи преувеличено, но вече четири дена не спираме да усещаме аромата им навсякъде. Като мираж. Като влюбеност. Кюфтенцата с черешов сос пък ме изненадаха приятно с това, че макар да звучат префърцунено, всъщност са доста лесни за приготвяне, а комбинацията от вкусове е съвършена.

След пикника в лавандулите поехме към язовир Копринка да търсим място за бивак. Ще оставя тази част от историята да ви разкаже Краси, защото отново той беше виновникът да открием парченце от Рая на земята. Ще ви опиша само частица от моя спомен за онази вечер. Колата, мощно ухаеща на лавандула, се катереше бавно измежду боровете на подредена като в детска рисунка гора, а залезните цветове на водата се отразяваха в дърветата и ги правеха да блещукат като златни стълбове. Катеренето продължи дълго, защото всички подходящи места за бивак бяха вече заети от други хора. Безметежният лагерен живот разнасяше из гората мирис на огън и глъч от детски смехове. И тъкмо когато се притесних, че ще останем без хубаво място за пренощуване, Краси качи колата на последния възможен баир, най-високата точка на този път, и там раждащата се Луна разкри пред нас чудо – тиха поляна на върха с гледка към могъщата Стара планина, а точно под нас - разлистеното спокойствие на язовира. Но нека той ви разкаже. Аз май останах без думи за онази нощ...

Така завършиха няколкото лоши седмици. Сякаш е трябвало да си заслужим лавандуловата приказка. Не се стърпях и пъхнах една ваза с лавандули в палатката и през нощта сънувах нещо хубаво. Не помня какво, но със сигурност не беше по-хубаво от онова, което изживяхме наяве.

Текст: Мила Иванова

Фотографии: Красимир Андонов

 "Яж, пътувай и обичай" е повече от проект. Това е начин на живот и по-скоро начин на летене. Автори на блога сме ние, Мила Иванова - журналист и блогър, и Красимир Андонов -  оператор и фотограф. Създадохме този блог, за да събираме на едно място преживяванията от нашите пътувания и техните вкусове и аромати. Бихме били щастливи, ако вдъхновим и вас да излезете от вкъщи и да откриете крилете си по някой широк път, а дома си - под милионите звезди. До броени месеци очаквайте и едноименната ни книга, а дотогава може да ни станете приятели на нашата страница във Facebook.

Лавандулови сладки

Необходими продукти за 48 бр.:

220 г брашно

120 г меко масло (аз ползвам гхи, но не е задължително)

90 г пудра захар

сокът на един лимон и на един портокал

1 ванилия

щипка сол

1-2 с.л. кристална захар

шепа лавандула

Начин на приготвяне:

1. Смесете в купа всичко освен сока на портокала, брашното и кристалната захар. Оставете част от лавандулата за украсата върху сладките. Разбъркайте с дървена лъжица до гладка консистенция. Накрая добавете брашното и отново разбъркайте добре.

2. Завийте тестото в прозрачно фолио и го оставете в хладилника да се стегне около четвърт час. В това време пригответе глазурата, като смесите сока от портокал и кристалната захар.

3. Разстелете тестото върху набрашнен плот. Ако го направите твърдо тънко, сладките ще ви загорят по краищата (което се случи с първата ми партида, което обаче с нищо не навреди на вкуса им :) ). С желана от вас формичка изрежете сладки и ги поставете в тава, покрита с хартия за печене.
4. Намажете всяка сладка с глазурата с помощта на четка и посипете отгоре по няколко лавандулови връхчета. Печете на 190 º C в предварително загрята фурна за около 8 минути.
   
   
   
   
   
   
   
   Кюфтенца в черешов сос
   
   
   
   
   
   Необходими продукти:
   
   
   За кюфтенцата:
   
   
   1 кг телешка или агнешка кайма
   2 смлени скилидки чесън
   2 с.л. нарязан на дребно магданоз
   ½ ч.л. стрит карамфил
   ½ ч.л. канела
   ½ ч.л. кимион
   ½ ч.л. счукан бахар
   ½ ч.л. пушен пипер
   сол и пипер на вкус
   
   
   За черешовия сос:
   
   
   600 г обезкостени череши
   1 с.л. зехтин
   1 шалот на дребно (може и червен лук)
   2 с.л. мед
   няколко капки бренди (може и без)
   сокът от ½ лимон
   ½ ч.л. канела
   сол на вкус
   
   
   Листенца мента или магданоз
   
   
   Начин на приготвяне:
   
   
   1. Омесете каймата с всички други продукти за кюфтенцата и по възможност оставете в хладилника няколко часа.
   
   
   2. За соса сотирайте лука в зехтина и добавете черешите. На среден огън бъркайте няколко минути, за да се смесят плодовете и лука и намалете градусите. Оставете да се готви, докато течността почти се изпари. Накрая добавете меда и разбъркайте хубаво. Овкусете със сол, канела и сока от лимон.
   
   
   3. От каймата оформете малки кюфтенца и ги изпечете във фурната върху хартия за печене. Ще ви отнеме около 15 минути. Когато кюфтенцата са готови, прехвърлете ги в соса и разбъркайте. Може да сервирате с листенца мента или магданоз.