четвъртък, 30 юли 2015 г.

Светът ухае на леща с джинджифил


Беше екстремен уикенд. Както ние обичаме. В петък след работа поехме към Севлиево, където Краси беше гост на прожекция на „Съдилището“ като част от „София филм фест”. Прибрахме се доста след полунощ и имахме само четири часа сън. Последва половин ден тичане по задачи – стрес и баналности, колкото неистово да ни се прииска да стегнем багажа отново. Не че изобщо прибирам вече сака и такъмите за пикник... Така де, този ден беше прекалено хубав, за да бъде пропилян в обикновености. Имах невъзможно малко време да сготвя и да събера нещата за вечеря и сън под звездите. Обикновено се ровичкам за рецепти от няколко дена преди това, пазарувам протяжно и с кеф, готвя по една-две вéчери след работа, подбирам внимателно цветовете на покривчиците, приборите, чинийките, вазичките, възглавниците, всичко. Как терапевтично ми действа това само! Въобще очакването и подготовката за някой прекрасен момент са любимата ми част от момента. Но както казах, този уикенд беше екстремен. Очакването и подготовката бяха сведени до няколко часа, което не попречи да им се насладя. Пък и нямаше нужда да търся рецепти. Те бяха вече в главата ми.


Наскоро бях приготвила тази леща. Изцяло моя приумица, с което рискувах детето да не я докосне. Но не устоях на кулинарното си вдъхновение и я направих точно такава, каквато исках да бъде. Сотиран лук и джинджифил, кимион, „Петте подправки“ и чесън на финала. Всичко – щедро полято със сусамово масло. Подправките бяха изключително ароматни, но според мен добрият вкус дойде от това, че лещата вря бавно в бульон от агнешки езичета. Странно, но дори детето я хареса. Много.

Моят човек дойде късно вкъщи и не беше гладен. Хапнахме малко диня, но лещата изпускаше толкова нахакано аромата си от печката, че нямаше как да не й обърнем внимание. Сложих няколко лъжици в една купичка и му я поднесох. Първата купичка изчезна за минута и веднага беше допълнена с ново количество леща. Той подаде първата лъжица на мен. Лещата беше вряла. Не я опитах, хапнах я направо и се опарих. Леко свих очи от болка и дори подскочих на стола. А срещу мен – неговите очи – отворени широко от уплаха, ранени от моята болка. Докато кажа, че нищо ми няма, той загреба смела лъжица от лещата и бързо я хапна. За да се опари и той. За да споделим болката. А после – и смеха.

Макар че му се скарах, задето опари себе си, тази малка случка се татуира в сърцето ми. Бяха питали деца какво е любовта, а едното беше отговорило: „Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари.“ Не знаех, че е възможно да открия какво е любовта и в купичка леща, но след онази нощ любовта има и такъв вкус.

Повторих лещата за това пътуване. За да й правят компания, запекох в масло и агнешките езичета. Имах печени чушки. Бях ги пекла няколко дена по-рано без ясна цел. Или по-скоро с единствената цел в кухнята ми да замирише на детство и лято. Изпекох и няколко от малките, лютите, сложих им моцарелки, чесън, зехтин, копър, балсамико. Когато бързите неща бяха готови, се отдадох на десерта. Обичам всичко шоколадово, обичам и плодове. Да ги комбинирам обичам двойно. Мисля да опитам този сладкиш и с други плодове. Шоколадовият блат е силен и в същото време фин. Рикотата по средата е мека прелюдия към свежия вкус на плодовете. Отгоре сложих череши и касис, но според мен вариантите са безброй и може да се избират според сезона.

  


Отново натъпкахме колата до горе и поехме към Говедарци, където нашите приятели вече бяха опънали лагера. Мястото е близо до София, самият път до там е живописен, а приближиш ли планината, съвсем различен въздух пропълзява в белите ти дробове. Денят беше ясен и чудат като кристална топка. Сякаш лятото беше застинало между речните камъни и беше оставило планинската хладина да полее целия надземен свят. Късите панталони бързичко се върнаха в багажа, а ръцете се заровиха за якета и пуловери. През това време Лулуто окичваше боровете с лампички, а мъжете носеха дърва от гората. В чашата ни сръчно се озова един джин с тоник, а в краката ни – местното куче с апетит на вълче. И там някъде времето застина заедно с лятото. Спокойствието, което се стелеше над гората... шепотът на поточето... смехът на приятелите... пращенето на огъня... уханието на лещата, която се топлеше върху жарта... отраженията от лампичките на Лулуто, които сякаш стигаха небето и пръскаха със звезди настигащата го тъмнина. Отворих кошницата за пикник и с подобаващо на великолепния момент внимание започнах да подреждам старата дървена маса.


Беше екстремен уикенд. Но не му позволихме да си отиде обикновен. Попътувахме, поспряхме времето, подишахме боровете, погостувахме на горските феи и духове, хапнахме си вряла леща и прибрахме деня под покрива на палатката. На следващата сутрин трябваше да станем в четири. Отпътувахме от поляната край Искъра, а по целия път до София слънцето разтваряше лъч по лъч следващия необикновен ден пред нас.


P.S. Чудно как, но дълго след онази вечеря под звездите светът продължаваше да ухае на леща с джинджифил.


Текст: Мила Иванова
Фотографии: Красимир Андонов 
 
 
 
Леща с джинджифил и агнешки езичета



Необходими продукти:

4 бр. агнешки езичета
1 с.л. масло (аз ползвам гхи по рецептата на Лулуто)
2 скилидки чесън на филийки
стръкче розмарин

300 г леща (може с обикновена, може и с червена)
700 мл бульон от агнешки езичета
4 с.л. сусамово масло
1 глава лук на ситно
1 парче настърган джинджифил (около 4-5 см)
1 с.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
1 ч.л. „Петте подправки“*
3-4 скилидки чесън на филийки
1 с.л. сок от лимон
сол и черен пипер на вкус


Начин на приготвяне:
  1. Сварете агнешките езичета в тенджера под налягане и ги отделете от бульона.
  2. Сотирайте лука и джинджифила в сусамовото масло, поръсете ги с червения пипер и разбъркайте добре. Добавете лещата, нека леко се запържи, и след това я залейте с топлия бульон. Първоначално нека кипне на силен огън, но след това намалете котлона и я оставете да къкри около 20 минути.
  3. Подправете към края с кимиона, „Петте подправки“, чесъна и сол и пипер на вкус. Залейте с лимонов сок.
  4. Нарежете агнешките езичета на филийки, а в това време загрейте маслото в тиган. Запечете езиците в маслото, като обръщате от всички страни. Към края прибавете чесъна и розмарина и осолете.
  5. Сервирайте езичетата върху лещата. Може да украсите с магданоз и да добавите за финал няколко капки сусамово масло – ароматът му е страхотен!
* Моите „Пет подправки“ си ги донесох от Виена. Сигурно и в България вече се предлагат някъде, но ако не ви се губи време в търсене, може да си ги комбинирате и вкъщи, като предварително ги запечете на сух тиган. Една от обичайните комбинации в тях е на звезден анасон, канела, карамфил, резене и сечуански пипер.


Шоколадов сладкиш с рикота, череши и касис



Необходими продукти:

120 г брашно
120 г кафява захар
2 яйца
2 препълнени с.л. какао
100 г натурален шоколад разтопен
1 с.л. настъргана кора от лимон
½ ч.л. бакпулвер
100 мл растително олио
500 г рикота
200 г пудра захар
1 ванилия
400 г череши без костилките
5 с.л. кафява захар за поръсване
1 кофичка касис

Начин на приготвяне:

  1. Яйцата и захарта се разбиват с миксер, добавя се олиото, разтопения шоколад, какаото,  лимоновата кора и накрая всичко се смесва с брашното и бакпулвера. Сместта се пече в загрята фурна 180º за 25-30 мин.

  2. Рикотата, пудрата захар и ванилията се смесват добре с миксер и се оставят в хладилник, докато блатът изстине.

  3. Обелените череши се поръсват със захар и се пекат около 10 мин в силно загрята фурна.

  4. Когато трите компонента на сладкиша са изстинали, блатът се маже с рикотата и отгоре се подреждат черешите. Най-отгоре се украсява с касиса.


"Яж, пътувай и обичай" е повече от проект. Това е начин на живот и по-скоро начин на летене. Автори на блога сме ние, Мила Иванова - журналист и блогър, и Красимир Андонов -  оператор и фотограф. Създадохме този блог, за да събираме на едно място преживяванията от нашите пътувания и техните вкусове и аромати. Бихме били щастливи, ако вдъхновим и вас да излезете от вкъщи и да откриете крилете си по някой широк път, а дома си - под милионите звезди. До броени месеци очаквайте и едноименната ни книга, а дотогава може да ни станете приятели на нашата страница във Facebook.


3 коментара:

  1. Ще се опитам пак да го кажа. Ето как една простичка джинджифилова леща може да донесе вкус на любов. Значи не се иска кой знае колко, нали? Само човека до теб, който обичаш и за който искаш да се грижиш. Прекрасно!

    ОтговорИзтриване
  2. Абсолютно ще се съглася с Йоли. Последните години с моето момиче все повече търсим и нерядко намираме любовта в малките неща. Онези,които често убягват на нас хората и толкова много се радвам като чета споделените мисли на други от същата порода. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване