неделя, 4 юни 2017 г.

Простичко като камбанен звън. Във вечността...


Днешната публикация би трябвало да е специална, но аз реших да си е най-обикновена публикация. Завръщането след толкова дълга пауза предполага равносметки, фанфари и поне две мъдри сентенции за времето и неговата относителност. Ако обаче за целия този период, в който ни нямаше, аз научих нещо, то е, че ми се живее и мисли по-простичко. Страшно красиво е простото живеене. С мъничките радости, с почти недоловимите вътрешни победи, с кроткото отминаване на болките. Просто си седиш и се ослушваш за завъртането на колелото. Неизбежно е. След зимата – пролет, след тъгата – утеха, след дългата пауза – нова публикация. Сутрешна. Френска. За едно кратко пътуване – кратко като цъфтенето на божурите, но запечатано от няколко очи, будни за красивото... и от обектива на фотографа, без който този блог щеше да е просто рецептурник – Краси Андонов.


Та така. Преди няколко седмици ни предложиха да пробваме новата електрическа кола на Renault - ZOE. Да я вземем за няколко часа и да направим нещо, което обичаме, заедно с нея. Отдавна си представям пикник с малък, кокетен автомобил, но така и не го бяхме осъществили, понеже моят стар Nissan е по-скоро достолепен, отколкото кокетен, а на Краси колищата са всичко друго, но не и малки. Пък и много често ние оставяме колата далеч от мястото на пикника. Защото... само си представете... Намираме нежна, девствена трева – толкова крехка, като създаването на Света, може би сме първите й обитатели. Постиламе одеялото, разтваряме дисагите и започваме да редим не просто пикник, а следващия безценен спомен. Възглавнички, цветя, термос с кафе, но по-често бутилка с вино, прибори, радио, книги дори, разбира се, храна. Много храна. Никога пластмаса, никога еднократни неща. Не виждам как еднократните неща могат да бъдат част от незабравима картина. Да, редим картината и тя се изпълва с уют постепенно. Еми няма как да е уютно сред бензинови изпарения, затова и никога досега не успяхме да сътворим пикник с кола.


Този път обаче имахме перфектното превозно средство за храна и нови спомени - ZOE. Кръстихме я Зоя. Френска красавица, която заслужаваше френско меню. Станах в 4 сутринта, за да го сътворя. Краси ми беше донесъл от Париж книгата на Рейчъл Ку – разлистих я с едното полуотворено око, колкото да си припомня, че е на френски и че единственият начин да сготвя нещо по нея е методът „по картинка“. Френският тост ми се стори единствената храна, която можех да подложа на подобна лежерност. Хляб, плодове, сметана, яйца, мляко, масло. Много масло, по френски много. Кленов сироп... нямам... нищо, имам разкошни заместители! И от заместител на заместитал, към 5 и нещо френската ми безгрижност напълно беше забравила рецептата на Рейчъл и флиртуваше с продуктите като танцьорка, която си припява край Сена „Живот в розово“ и прекалява с погледите към непознати минувачи. Не мога да повярвам, че го признавам, но в онази сутрин се сетих за една турска рецепта, която обожавам, и като виден кулинарен бохем в крайна сметка сътворих нещо между френската изтънченост и турската пищност. Не казвайте на никого, особено на Зоя.


Зоя е нейният чуден екип ни чакаха в 7 часа долу. Тъкмо да хукна по нощница, и се сетих, че те ще искат да снимат. Върнах се и се пъхнах в нещо, дето... ами по-добре да бях останала с нощницата. С Краси решихме, че съм решена изцяло във френски стил, щом тяхната първа дама наскоро наложи подобна дължина на роклите. Макар че Зоя заслужаваше повече изтънченост. Оказа се невероятно безшумна и фина мадама, която от време на време раздаваше едва доловимо ехтене, сякаш от камбанария. В първия момент помислихме, че са камбаните на „Александър Невски“, но след Бистрица някъде разбрахме, че си носим камбанарията с нас. Едва доловимо беше, като празничност на колела. Вълнение, тържественост, радостен вик на движението и промяната.


Едва ли някога сте чели подобно описание на автомобил, но вие си ни знаете – нормалност в сериозни дози не може да намерите из главите ни. За тези две години, откакто направихме блога, пропътувахме страната няколко пъти натам и наобратно, пак натам и все нанякъде. Били сме в 5 сутринта на най-източната точка от морето ни, били сме и в 2 през нощта сред най-дивото на Родопите. Освен къмпинг оборудването и палатките, мъкнехме пълни щайги, кошници, по няколко одеяла, възглавнички, сребърни прибори, антични чинии. Носихме торти по чукарите, тирамису на дивите морски скали, домашна лимонада в пещерата, 15 вида кростини на върха. Правихме барбекю на примус по междуградски път, редихме сладкарница по средата на реката, ядохме рибен пай и лимонови тарти в манастирска градина. Винаги имахме поне по една ваза с цветя и никога не оставахме без вино, зехтин и италианска подправка за домати. Водихме котка сред слънчогледите, куфар сред розите, порцелан сред лавандулите, осиновихме бензиностанция и няколко безсрамно големи мечти.






Мечтите може и да останат само мечти, а този блог някой ден може да потъне заедно с тях... Имахме две предложения да го превърнем в книга, но засега сме само тук. Утре може и да стигнем по-далеч. С изфантазирана рецепта, малко камбанен звън и само няколко брезички, свидетели на смеха ни. Простичко. Без нищо друго, само любов. Дзън-дзън. И дзън отеква някъде във вечността..



Моля ви, не забравяйте от време на време да надниквате в сайта на Краси. Не съм спирала да му казвам, че прави света по-красив с виждането си. Вижте го и вие! С картините си той кара съществуването ни тук да се усеща по-смислено, по-ярко... Вярвам, че тепърва по света ще научат за него, а ние само ще си спомняме и ще се гордеем.

Тази книга е ценен подарък от безценен приятел.
Бистра е човекът Multi Kulti. Бистра е дар за мен, мой най-скъп човек! 


Е, в крайна сметка публикацията се оказа не толкова обикновена, колкото възнамерявах. За мен тя е моето „благодаря“, че съм част от този полет и че вие му желаете най-високото изкачване... Успяхме само дотук. Утре - повече.



Френски тост с плодове



Необходими продукти:
6-8 филии хляб (бих го пробвала и с козунак)
1 ч.ч. прясно мляко
½ ч.ч. течна сметана
6 яйца
8 с.л. захар (или 4 с.л. петмез)
щипка сол
½ ч.л. канела
½ ч.л. индийско орехче
кората от ½ лимон
ванилия

пълнеж:
1 топка моцарела
пресни ягоди и боровинки

заливка:
6 с.л. масло
4 с.л. кафява захар
2 с.л. течна сметана

ядки за поръсване

1 малка заквасена сметана за сервиране

Начин на приготвяне:
1. Ако съдът ви загаря, намажете с масло. Наредете филийките на два реда, като между тях пъхнете пресните плодове и парченцата моцарела (не я режете, накъсайте я).
2. Разбъркайте яйцата заедно с млякото, сметаната, захарта (или петмеза), солта, канелата, индийското орехче, кората от лимона и ванилията.
3. Залейте филийките и изпечете в предварително загрята фурна за около 20 минути.
4. Разтопете маслото, кафявата захар и течната сметана и залейте френския тост. Печете го още 10 минути.
5. Поръсете с ядки и сервирайте с още пресни плодове и щедра френска лъжица сметана.




Тотално откачено е да го носите в колата нанякъде, но пък как иначе ще ви заухае на Париж, докато бият камбаните по завоите... :)





Като се изключи мъничката снимка, правена от Мила с телефон, 
останалите титанични фотографии са, разбира се, на Красимир Андонов.



4 коментара:

  1. Кой може да опише една машина така, че да я превърне в живо същество? Мила, разбира се!

    Ей, момиче мило! Обичам усмивката ти и искам вечно да грее на хубавото ти лице! Много липсваха твоите публикации, вкусотии и снимките на Краси. Щастлива ми бъди, прекрасна!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Обичам те! Йоленце, липсваш на цяла България, честна дума! :)) Толкова титанично е и твоето присъствие, толкова топла и крилата всяка твоя дума, че мога само да изпратя една двутонна прегръдка по въздуха и да си пожелая да пием сангрия това лято на нечий балкон! <3

      Изтриване
  2. Прекрасна публикация! Дълго чакана..леко носталгична, но пък толкова романтична...Благодаря!Ухае на тихо щастие! Прекрасна Мила, създаваща прекрасна гледна точка за света:)
    Моля, да ми кажете каква марка е радиото..търся си такова:)

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен12 юни 2017 г., 2:27

    Ох, Мила много хубаво пишеш! Здраве и успехи!

    ОтговорИзтриване