вторник, 12 април 2016 г.

Любов от първата лъжица на деня


Неусетно градът ме е всмукал напоследък. Обичам го и затова му позволявам да ме обсеби понякога. Колкото и да обичам пътя, съм си градско момиче и вирея шеметно в градската дандания. А пък и откривам в градската пролет не по-малко магия отколкото в онази навън. И си я изживявам от първото зелено стръкче между паветата до ритуалното сгъване на пуловерите в кашони с надпис „Зимни дрехи“.


Тази година пролетта е щедра откъм проявления, а аз не й се дърпам и консумирам пролет на корем. Нe обичам да си почивам. Отпускам се не в почивката, а в действието. Рея се, но не на дивана вкъщи, а по улиците и по пътищата. Не съм от хората, които се прибират „навреме“. Защото няма време. А има много за живеене. Не съм от хората, които си лягат здравословно рано. Толкова време за живот се губи в почивки и в сънища. Може да не ви се вярва, но дори да съм спала само 3-4 часа, когато алармата ме събуди, скачам с нетърпение за всичко, което предстои. А възрастта, вместо да ме „укротява“, ме кара да желая още повече от живота, да го поглъщам на още по-обилни хапки. Затова позволих на пролетта и на града да ме погълнат цялата. Да, уморително е, да, в някои дни заспивам с отключването на външната врата, да, стресиращо е, защото все не остава време да почистя къщата или да видя още някого. Но си е моето, а моето е такова, че почивката ми е в изтощаването. В изразходването на сили и емоции се изпълвам с нови сили и с нови емоции. Мама все се тревожи: „Спри се, бе, дете, няма ли да си починеш малко?“ Ако спра, не знам какво да правя, затова не спирам. И затова след поредната щура седмица и две безсънни нощи извадих кошницата за пикник и сложих престилката.

„Каква е концепцията този път?“, попита ме Албена – една от моите приятелки, с които планирахме този пикник. „Нямам концепция – вдигнах рамене. - Толкова съм уморена, че не мога да измисля концепция.“

 
Нямах концепция, но имах приятели, готови да ме последват за пикник и без концепция. Както и истински тайландски продукти, донесени от милата ми Мила от Тайланд. Нали знаете онези връзки за супи, които нашите баби продават по пазарите – целина, морков, магданоз, пащърнак, вързани с кончè. Същата връзка, но от някоя тайландска баба, ми донесе Мила от Азия – лимонова трева, листа от лайм, галангал и чили. Нямаше как да не приготвя тайландско за пикника. Том ка гай е типична тайландска супа, която преди няколко години опитах у Мила, и в първите секунди рецепторите ми изпаднаха в културно-кулинарен шок. Изпитах усещането, че това е най-вкусното нещо, което съм опитвала. Беше силно като влюбване. Мислиш, че животът си тече нормално, че ще хапнеш приятно с приятели и че после ще си тръгнеш същият, какъвто дойде. Но сядаш и на масата и срещу теб седи Промяната. И ти се дава лъжица да опиташ... А когато си тръгнеш, вече нищо не е същото, най-малкото ти. Така протече и моето влюбване в Том ка гай. За съжаление пастата, с която Мила я беше приготвила, не се продава в България. Тя съдържа същите тези донесени ми от Тайланд продукти, но смлени и в бурканче. Оттогава, където и да пътувам, си нося паста за Том ка гай, но този път имах удоволствието да сготвя супата по още по-автентичен начин. Ще ви разкажа рецептата с възможните заместители, но ако пътувате до някоя по-западна точка на Европа, потърсете пастата. Тя се съхранява в хладилник дълго време и е любов, която трае повече от три години.


Денят преди пикника беше типичната ми събота, разграфена и натъпкана с идеи, уговорки и планове от мига на отварянето на очите до мига, в който очите отказват да служат отворени. Измежду всички срещи, писаници, сниманици, занимания, пазари, обеди и вечери успях да вмъкна и сготвянето на Том ка гай, на една божествена сирийска салата и на десерт, който включва два любими десерта – чийзкейк и торта Павлова. Та май неусетно се сдобих и с концепция, след като се оказа, че за пикника съм приготвила все неща, в които съм се влюбвала от първата лъжица.


Любовната ми връзка със салатата Дан е съвсем прясна. Научих рецептата на кулинарен курс, посветен на сирийската кухня, воден от кюрдката Джули Татуз и организиран от любимите ми Multi Kulti. Правила съм миналата година нещо подобно – булгур, домати, лук, чесън и джоджен, но както е и в любовта, може да обичаш някого, да го харесваш, да вкусваш от него с наслада, но всъщност нещо да не достига, за да го избереш „докато смъртта ви раздели“. Нещото вероятно е детайл, някаква мъничка подробност, наглед незначителна, но когато я откриеш в някой друг, разбираш какво не ти е достигало за вкуса на съвършенството. Тази дребна подробност в салатата се оказаха лозовите листа. Ще ви разкажа за тях по-надолу.

Та така, в неделя натъпках колата с няколко големи любови – две кошници за пикник, щайга, пълна с плодове, тенджерка с Том ка, още една със салата Дан, преливащ от пределите на съда си чейзкейк Павлова, грамадно одеяло за пикник, няколко възглавници, саксия с теменужки и една с къдрав магданоз. А, да, плюс едно дете, едно куче, един фотоапарат и два обектива. Детето трябваше да бъде закарано на репетиция в театъра, кучето – на урок в кучешкото училище. За всички подготовки и задачи имах един час – един час бясно състезание със стрелките на часовника. Когато се добрах до кучешката поляна, вече бях уморена като след час здрави тренировки с тежести. И понеже темата на урока беше „Игра с играчка“, в блажените ми представи виждах как следващия един час ще прекарам лежерно на слънчевата поляна, подхвърляйки топка или фризби на кучето. Да, бе, да. Такова тичане и мятане по тревата падна, че не знам за кучето, но аз научих още някои нови неща за омаломощаването. Доктор Кандулкова, която води урока, не ми даде да спра, преди да се увери, че едва дишам. Така урокът по „Игра с играчка“ зае достойното си място в откачения ми уикенд и още си нося мускулната му треска. А това беше само началото на деня.


Малко по-късно четири броя автомобили пътуваха към село Кътина. То е само на 20 км от София – малко село по протежението на Кътинската река, с богата вековна история, което обаче днес изглежда притихнало. Известно е с Кътинските пирамиди – природен феномен, превърнал се в символ на селото. Тук ги наричат „Сватовете“. Прочетохме, че сега е идеалното време да се видят, защото са сред дървета, а дърветата все още не са разперили богатите си плащове и пирамидите се виждат в целия си разкош.


Следвайки табелите за пирамидите, се оказа, че изборът на подходящи за пикник поляни не е особено богат.

И тогава я видяхме - перфектната поляна. В дъното й се жълтееше стар фургон, а входът й беше затворен от два реда ръждива тел. Явно перфектната поляна беше нечия.


Да, обаче любовта беше от пръв поглед, а гледката – вълшебна. Отпред керемидените шапки на селото червенееха сред цъфнали като шаферки дръвчета, а Софийското поле, замръзнало в щастлива пролетна мараня, се гушеше в синята прегръдка на Витоша. „Да влезем тук, като няма друго“, извиках. Единственият тогава мъж с нас замълча в очевидното си колебание дали по-късно няма да се наложи да спасява няколко жени, деца и куче от разярения собственик на полянката. Докато той деликатно се опита да ни разубеди, ние вече бяхме „откопчали“ телта и постилахме одеялата за пикник насред чуждия имот.


Ако четеш това, ти, на когото е чудното място в Кътина с жълтия фургон, извинявай за самопоканата. Ние пазихме твоята поляна, почерпихме двете малки гущерчета, а децата и кучето са ти особено благодарни, че не си излял бетон върху това късче от рая, та можаха да потичат като пощурели. Като истински свободни същества.

 





Ами останалото е... и запикникували щастливи до края на неделята. Добър си открадна всичко, до което се докопа, а това, до което не успя да проточи лакомата си муцуна, получи от децата. Против всички правила за отглеждането му, но не можех да бъда строга, след като самата аз бях престъпила правилата с нахлуването в чуждата собственост... На следващия ден Добър ака филирани бадеми, а пък ние се сдобихме с аграрен тен. На кого му пука, след като всички си тръгнахме толкова уморени и доволни?!


 



   
Сладка е умората, казвам ви. Сладка е, когато не си пропилял и минута в безсмислие. Сладка е, когато можеш да прескочиш някое и друго правило, някоя и друга ръждива тел, и да се потъркаляш в блаженството на детските си спомени. Със зеленясали гуменки, спящи един върху друг на задната седалка дете и куче, пълна карта на фотоапарата и една калинка, мигрираща в града върху волана на колата ми, спирам пред вкъщи. Разбира се, в центъра няма никакви места за паркиране. А багажът, натоварен с помощта на приятелите ми, трябва да бъде разтоварен без ничия помощ. Стоварвам всичко на улицата, оставям детето да дреме върху едната кошница за пикник, кучето забива нос в другата да не би да има останки от пая с филирани бадеми (не, няма, изял си го целия!) и продължавам с колата, за да търся място за паркиране. Уф, как ще ги кача всички тези неща до четвъртия етаж? А после трябва да измия всичко, да изсуша, да прибера, да подредя. Детето ще иска вечеря и двамата с кучето трябва да бъдат изкъпани, а искам да си видя снимките и да започна да пиша. Дните са нечестно къси. Животът е изпитателно кратък. Може би няма да успея да вляза в банята в близките четири часа и едва ли ще спя повече от пет, но ми е хубаво. Спокойно ми е. Не пропуснах и една минута от този ден в нещо, което не харесвам. Сигурно и това е любов. Любов към живота. От първата лъжица на деня до... не знам до къде, аз поне нямам насищане.






Том ка гай


Необходими продукти:

300 г пилешки гърди на парчета
200 г гъби (печурки, кладница или други) на едро
1 глава стар лук на тънко
400 мл кокосово мляко
1 парче галангал (джинджифил) на дребно
3 ч.л. лимонова трева (кора от лайм)
лайм и листа от лайм (кора от лайм)
2-3 чили чушки
сол на вкус (ако готвите с готовата паста, не ви е необходима сол)

Начин на приготвяне:

1. Отворете консервата кокосово мляко и оберете горния слой. Сложете го в нагорещена тенджера да се запържи леко заедно с пастата. Ако не разполагате с паста, сега е моментът за галангала (джинджифила), лимоновата трева (кората от лайм) и листата от лайм. Ако всички, които ще консумират супата, понасят люто, добавете още в началото и 1 чили чушка.

2. Добавете лука и пилето към кокосовото мляко и запържете и тях.

3. След това включете и гъбите, както и остатъка от кокосовото мляко. Оставете да къкри 10 минути на слаб огън.

4. Накрая посолете, овкусете със сока от 1 лайм и украсете всяка порция с листа от лайм и чили чушлета.

В този вариант супата става доста гъста и може да се консумира върху сварен ориз. 
Ако искате да е по-течна, заедно с кокосовото мляко сложете и 400 мл пилешки бульон.




Салата Дан от Джули Татуз
 
 
Необходими продукти: 
 
200 г салатен булгур (от арабските магазини край Женския пазар)
1/2 ч.ч. зехтин
1 връзка зелен лук на ситно
1 връзка зелен чесън на ситно
1 връзка магданоз
1/2 връзка джоджен
3 домата без семките на кубчета
1 с.л. доматено пюре
сол на вкус 
бланширани лозови листа

1 брой лабрадор

Начин на приготвяне:

1. Булгурът се разделя на две части. Едната се накисва в гореща вода, а другата се
пържи до златисто в зехтин.

2. Всички зеленчуци се нарязвят на ситно и се смесват с двете части булгур в голяма купа. Добавя се доматеното пюре и сол на вкус.

3. Може да се яде с бланширани лозови листа, както е по традиция в Африн. 
Според мен това е най-сладката част от рецептата, защото се яде с ръце. Взимате лозовото листо, загребвате с него от салатата и право в устата - като Мартин на последната снимка :)
Понеже със сигурност при този начин на ядене част от салатата ще се приземи някъде долу, си взимате куче, по възможност лабрадор, и то обира всичко перфектно.
 
Между другото аз добавих от себе си и сока от ½ лимон и резултатът доста ми хареса.

Много е важно да знаете, че има разлика в бланшираните лозови листа, които се продават в българските магазини и тези от арабските. Нашенските не са толкова добре овкусени, нито толкова кисели, така че ако ще хапвате с тях, накиснете ги предварително в малко вода с лимонов сок и зехтин. 


 
С любов във всяка лъжица...

Няма коментари:

Публикуване на коментар