четвъртък, 25 февруари 2016 г.

А пролетта винаги идва

Сутрин в неделя градът ме отразява, а може би аз него, не зная. Понякога е пуст и самотен като мен. Тогава бездомните кучета, които бродят сънени, изглеждат толкова изоставени и ненужни, че градът прилича на зловещ приют за бракувани души. Прелитащите птици имат вид на печални сенки, побегнали да търсят свобода и по-гостоприемни клони. Къщите пък клюмат сърдито в завивката от сиви облаци.

Но тази неделна сутрин беше различна. Градът – ясен и безгрижен като мен. Сякаш през нощта София беше поникнала като стръкче изпод зимната кал и беше разтворила първите си срамежливи листенца във въздуха. Дори бездомните кучета крачеха бодро и напето в очакване на новия ден. Птиците огласяха от ранни зори с птичето си бръщолевене. А къщите разтъркваха клепачи, докоснати гальовно от чисто нова реколта слънчеви лъчи.

Тази неделя пролетта беше кацнала върху мен. Опаковах я в кошницата за пикник и поехме към планината. С Дóбър, разбира се. Там където блоковете започнаха да остават в огледалото за задно виждане, там започнаха да остават и много други неща. Например представата ми за време. Неделя ли беше, февруари ли? Не, беше просто ден, ден без часовник, прекрасен ден. Пуснах музиката да определи скоростта. Музиката реши, че няма да се возим по земята, а ще летим във въздуха... Толкова бързо булевардът се смени с тесен път, а улиците – с горски пътеки, сякаш бях минала границата към цял друг свят. И пролетта остана зад мен, а наоколо настана зима. Белотата се трупаше с всеки следващ завой нагоре. Посегнах към раницата, за да върна шала около врата си. А Дóбър седеше високо изпънат до прозореца и наблюдаваше с педантичен интерес всяко движение на снежинките в този чисто нов свят. Когато спрях колата преди отбивката за Копитото, той вече жадно кряскаше да бъде пуснат в снега.


Обезумял от радост, Дóбър направи няколко бесни обиколки в снега, после заби муцуна в една преспа и за кратко се заслуша. Сякаш очакваше някой позаспал дух да се отвие от снега и да започнат игра. Но в гората нямаше никой освен нас. Бяхме сами в цялото заледено кралство. Рано в неделя. Когато и дърветата още сънуваха. Примъкнала всичките храни и такъми, хвърлих одеялото върху снега, отворих термоса с кафе, налях си и се заслушах също. В очакване да се помиря с тишината и да започнем да се харесваме...


Дендрариума на Витоша е много оживено място в топлите месеци. Има обособени места с беседки, пейки и масички и едно весело езеро. Днес езерото беше притихнало, вледенено, и изобщо не подозираше какво го очаква. След минутите съзерцание моят дивак с няколко скока се озова върху леда. Разбира се, задържа се върху него само за миг. Миг, в който ледът се разчупи и Дóбър пльосна във водата. Хвърлих фотоапарата в снега и хукнах да го спасявам, виждайки само чифт учудени очи и настръхнали от студ мустаци. Лапичките обаче действаха бързо и удавникът издрапа сам до брега. Застина край езерото и се взря в разчупените ледове. Това беше едно от първите му приключения, а колко още ще има...



Запалих примуса, за да сгрея вино и седнах да почета. В „География на блаженството” един журналист пътува по стъпките на щастието и разказва как то се случва в различни точки на света. Замислих се за това колко път е нужно да изминеш, за да го откриеш - щастието. Понякога пътуваш с години и не знаеш къде се е скрило. Друг път минаваш само няколко километра и го откриваш край заледено езеро, малък примус и мокро куче със смешни мустаци. Всъщност пътуването не е разстояние. То се случва вътре в теб. Може да докоснеш крайната цел само с протягане на ръката, или да не я стигнеш изобщо...


Един по един започнаха да прииждат приятелите ми и тишината се предаде. Неусетно се търкулна надолу в гората. За нула време огласихме и поляната, и езерото, и всички беседки наоколо. От кошниците и раниците наизскачаха салатки, хлебчета, сиренца и сладкиши, а виното вече пареше в чашите ни. Пристигна и Лени – голдън ретрийвър, набор на Дóбър, и се завихри кучешко торнадо. Бясна радост на квадрат. Мокра козина по две. И не един, а цели двама крадци край масата. От заледеното кралство, потънало в забрава, не остана и помен. Деца, бебета, кучета и гладни приятели счупиха леда на тишината.


Обичам събирането на хора. Прииждането на гласове, смехове, протегнати ръце с чаши в ръка. Запознанства. Харесвания. Обичам запълването на тишината, изчезването на самотата и как отваряш вратата на нечий живот и каниш някой друг в него: например „Запознайте се, това е Жоро, мой добър приятел. А това е Деси, неговото момиче.” Между другото отдавна чаках тази среща. Преди години казах на Жоро, че трудно ще си намери момиче, защото е много добър. Не ми повярва, но като негова кака се оказах права :) Той трудно намери своето момиче, но го намери и сега тя беше тук. Естествено, че я харесах веднага. Харесвам хора, които подават здрава десница. Мога да разчитам на тях, да им доверя някоя своя пролет например... В това събиране събрах и тази история. Вярвах в нея и я дочаках. Обичам да посрещам с благодарност края на зимата. Обичам как пролетта става на зима, а зимата – на оживено безвремие.
А приятелите ми доведоха и слънцето. То се показа иззад кълбо от облаци и застла езерото и поляната. Зимата започна да се топи под ботушите ни и скоро заскрежените клонки разкриха първите признаци на прераждането си. Мъжете вдигнаха огън край водата и след малко замириса на месо и подправки, на дом и топлинка. Бях приготвила любимата си рецепта с кюфтенца, пълна със сочни аромати, игрива комбинация между телешко, люти чушлета, вино и... кафе. И се яде много бързо, когато знаеш, че след него има от сладкия салам на мама – още една любима рецепта. Безкрайно различна от всички безцветни сладки салами на света. Този е стъпаловидно удоволствие – отхапваш леко и потъваш в свят от ром и шоколад и още неотворил очи, върху небцето ти като балерина застъпва вкус на ванилия, кокос и масло. За мен е вкус от детството, незабравим. Още един щрих от минала пролет.

 
Същата неделя моята Лулу имаше рожден ден. Цяла седмица подготвяхме изненадата за нея. Тя караше с мъжа си курс по оцеляване на Кумата (невероятно изживяване между другото, препоръчвам ви го!) и бяхме решили да я пресрещнем на пътя към София с торта, глупави усмивки, греяно вино и украса по дърветата. Тайно се чувахме с мъжа й, който изпращаше информация къде се намират и след колко време ще бъдат при нас. Лулуто има навика да шофира бързичко, затова от рано се строихме на спирката и окачихме глупавите физиономии. Когато джипът им се показа от завоя, запяхме кой както може, а отвътре усмивката й разтопи последните следи на зима в планината. „Вие сте луди, вие сте луди“, викаше Лулуто през смях, докато ни прегръщаше, ама ние това много добре си го знаем :)


Ей такъв ден беше – от всичко по много. Започна с пролет и музика, но после планината ми върна зимата, прегърна ме в тишина, прошепна ми, че мога да бъда щастлива и сама върху одеялото с книга в ръка и куче до хълбока. А после си отиде. За да дойде пролет. За да забравя, че само преди няколко часа съм била сама сред късове от лед и страх от удавяне. За да се радвам като дете на огъня, на аромата от телешко с кафе, на сладкия салам от детството ми. За да ме събере с хората, които могат да изтърпят няколко часа зима и да дочакат заедно с мен пролетта. А пролетта винаги идва. Винаги.

 

Сладкият салам на мама


Необходими продукти:


За тестото:
1 пакет смлени обикновени бисквити
125 г масло
100 г пудра захар
1 с.л. мед
2 с.л. какао
100 мл гореща вода
ром на вкус
портокалови корички на вкус

За крема:
125 г масло
150 г пудра захар
1 ч.ч. кокосова брашно
1 ванилия

Начин на приготвяне:
1.      Омесете тестото и го оставете за половин час в хладилника. След това го разделете на две части и разточете всяка част на четвъртита кора.
2.      Разбийте съставките за крема с миксер и също разделете на две равни части.
3.      Намажете всяка кора с крема, съединете всички части и завийте на салам.
4.      Увийте плътно във фолио и съхранявайте във фризера или в хладилника.
5.      Преди сервиране поръсете с какао и кокосово брашно.


Най-ароматните кюфтенца



Необходими продукти:

За кюфтенцата:
1 кг телешка кайма (може да бъде и смес)
1 голяма глава лук на ситно
1 с.л. дижонска горчица
1 ч.л. сух риган
1 ч.л. кимион
1 ч.л. семена от кориандър
2 шепи галета
2 яйца
сол и черен пипер на вкус

За соса:
2 глави червен лук на ситно
2 червени чушки на ситно
2 домата на ситно
лют червен пипер
пушен червен пипер
2 с.л. дижонска горчица
7-8 скилидки счукан чесън
3 дафинови листа
7 с.л. сос Уорчестър
7 с.л. кетчуп
7 с.л. оцет
7 с.л. мед
400 мл кафе
300 мл доматено пюре
200 мл червено вино

магданоз за поръсване

Начин на приготвяне:
1.      Задушете лука за кюфтенцата и го оставете да се охлади.
2.      Смесете всички съставки за кюфтенцата и когато лукът изстине, добавете и него. Оставете в хладилника за половин час.
3.      Когато извадите каймата от хладилника, оформете малки кюфтенца и ги запечете върху хартия за печене в предварително загрята фурна за около 20 минути.
4.      В това време подгответе соса, като задушите лука и чушките, след това им добавете двата вида червен пипер, горчицата и дафиновите листа.
5.      След 10 минути добавете соса Уорчестър, кетчупа, оцета, меда, кафето, доматено пюре и виното. Оставете да кипне и намалете котлона.
6.      След около 20 минути течността ще се редуцира, тогава добавете и чесъна. Оставете още 5 минути на слаба температура.
7.      Смесете кюфтенцата със соса и сервирайте с пресен магданоз и гарнитура по желание. Най-добре чист въздух и любов.




  
Пролетта посрещнаха: Мила и Добър


8 коментара:

  1. Ти самата си пролет, нали не го забравяш? Аз ще ти го напомням периодично!Уникална е усмивката на Руми, страхотна снимка! Колко малко е нужно да направиш приятеля си щастлив и колко е незаменим мига, в който лицето му ще грейне! Няма нищо по-стойностно и важно от това. Ето тези моменти ни карат да се чувстваме живи. Като пролетта, която винаги идва. Ти си страхотна, мила ми Мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Йоленце, нали знаеш колко те обичам? Не, повече от това е!
      Бъди ми пролетна, бъди ми оценена, защото си Много! Ти си невъзможно Много в едно нежно Цяло! Прегръщам те с листенцата на софийските цъфнали джанки!

      Изтриване
  2. Охх любимата ми е с двете кученца!!А пък ако знаете откога търся за малката цветно метално канче...откакто ги видях на летището в Прага...вашето от Бг ли е?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте! Извинете ме за късния отговор, малка лудница е около мен :)
      Металното канче ме срещна в едно антикварно магазинче в Стария Пловдив. Ако искате, пишете ми лично съобщение във Facebook страницата на блога и ми оставете свой имейл например. Понеже доста се ровя из старини, сигурно пак ще срещна някое чудно канче и мога да го взема за вашето дете :)

      Изтриване
  3. Следя Ви с нескрита любов, интерес и възхищение! ПРЕЛЕСТНА сте, Мила! Всичко във вас е толкова чисто и светло!

    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  4. What to do if a player's favorite casino - Dr.MCD
    The top-ranked list of online gambling 계룡 출장마사지 websites by 서귀포 출장샵 traffic ranking and type of 김천 출장안마 bonuses. 남양주 출장샵 1. 고양 출장샵 Unibet.com, 2. Red Dog Casino, 3.

    ОтговорИзтриване