сряда, 26 август 2015 г.

Да виждам красивото...


Това не беше като другите пътувания. Краси не беше с нас през цялото време, затова и снимките не са като другите :) Когато него го няма и аз трябва да снимам, се чувствам неуверена като чирак без майстора си, и при всяко поглеждане през визьора отгоре до долу ме пронизва тревожният въпрос дали Краси ще хареса снимането ми... Неусетно и за самата мен, докато пътувам с него и наблюдавам как улавя света, съм започнала да виждам по същия начин. Разбира се, никога няма да бъда него, но този път снимах достатъчно, за да осъзная, че Краси ме е научил на най-важното...


Та така. Понеже това пътуване не беше споделено цялостно с него, ще ви го разкажа по-накратко. Мама, Андрейката, Марти - дъщерята на Лулуто, и аз. Къмпинг „Градина“. Караваната на шеф Петров и две мили мои приятелки. Място, на което сме за втора година. Направено с много любов... основно към готвенето. Притежателите на караваната са изкусни в тая работа. И не обичат да се хранят сами. Това лято е имало вечери, в които са готвили за 45 приятели. Там винаги е вкусно, винаги е весело. Но тази година бяхме само ние. Очаквах две неща от това пътуване – да удавя всички умори в морето и да убедя майка си, че къмпингът е най-разкошният начин да бъдеш навън... където и да е. И най-вече на морето. 


Мама е крайно деликатен човек, но успя да ми намекне още в началото, че изобщо не й се готви по време на почивката. Аз така или иначе нямаше да й позволя. Докато за мен готвенето е част от почивката. Основна част от нея! Комбинацията от лошо време през миналата седмица, мераклийски оборудвана кухня на плажа, майка, която ти се иска да поглезиш поне веднъж годишно, и две гладни деца доведе до готвене по три пъти на ден, като само два пъти повторихме „менюто“. Но „Сладкишът на Стаси“ така се услади на хлапетата, че след всяко парче облизваха до блясък чиниите си.

 

Безметежно течаха дните. Калорично минаваха закуските, обедите, вечерите. И наистина няма по-хубаво от лошото време. Лошото време изпразни плажната ивица от туристи. Останахме само „местните кучета“ от караваните и палатките – всеки уютно сгушен под своя навес, в очакване слънцето да се завърне. В някои нощи бурята беше толкова мощна, че светкавиците й огряваха цял Созопол. Имаше и гъсти, тъмни дъждове, в които ни се струваше, че от небето се изсипва цялото море накуп. В неизтощимите ветрове пък затрих някои ненужни мисли и страхове. Въобще време като слънце, ама без слънцето. Но на нас ни беше хубаво, вкусно, весело, уютно. И когато мъжът на Лулуто ме попита в кои дни е валяло, не можах да му отговоря дали е било вчера, онзи ден или в понеделник. Не помнех дъжда. Не разбирах защо ме питат за „лошото време“, когато през цялото време усещах единствено безметежност. 

 

И друг път съм писала за това, че морето не позволява да усещаш сумрачно. То не позволява тежки мисли и не признава невъзможни неща. Когато съм край него, животът е само миг, безкраен миг на младост и надежда.


В петък очаквах Краси да дойде, както и Лулуто с мъжа си. И в цялата ми морскосиня безметежност се роди ново сочно чувство – очакването. Вятърът се беше позабързал от сутринта, но в този ден бях решена да съм по-вихрена от него. Завъртях се край печката в 10 сутринта и не мръднах оттам през следващите 12 часа. За някои хора може това да звучи откачено или мъчително. За мен беше просто една кулинарна фиеста, при това на плажа. Върховно удоволствие най-вече заради очакването, че го правиш за някой, който е важен. 


В нашето семейство през лятото на сериозна почит винаги са били така наречените „летни манджи“ - чушки с доматен сос, кьопоолу, имамбаялдъ. Аз правя кьопоолу целогодишно, защото патладжаните са любими на Краси, но досега никога не бях готвила другите две манджи. Като повечето жени, за които 24-те часа са разграфени в няколко „работни дни“, съм ревностен привърженик на бързото готвене. Мога да скалъпя меню за 6 човека за по-малко от час, но ме няма в пипкавите приготовления. Но в този ден им се посветих с кеф. Под вещото ръководство на мама направих първото си имамбаялдъ и първите чушки в доматен сос. За да не изневеря на стила си, приготвих още: една тенджера с паста, една тава от „Сладкиша на Стаси“, десетина кремчета, купа кьопоолу, купа салата, два подноса с брускети и рибена чорба. 



Била съм права да не се захващам друг път с тези две рецепти. Както казва мама, и двете са „голяма играчка“. Дори й позволих да ми помогне с настъргването на двата килограма домати. Ще напиша двете рецепти не защото в тях има нещо уникално. Вероятно във всяко семейство се правят по подобен начин. Този път ще ги запиша заради себе си. И заради тези, които идват след нас. Може да е сантиментално, но са част от нашето детство и от всяко наше синьокрило лято и бих искала да се запазят още дълго.


А денят, в който бяхме всички заедно, беше хубав колкото цяло детство. И вятърът доби нов смисъл. Когато търся картини от този ден в паметта си, виждам само синьо. Вятърът довя цялото синьо пред нашата каравана и то постели навсякъде – в небето, морето и на земята, в очите на любимите ми хора наоколо, загърнати с одеяла и якета срещу вятър, в гонитбата с няколко разкошни кучета на плажа, в иначе зеленото ни мохито, във вкуса на калмарите с узо и най-вече в усещането за пълна свобода от облаци в главата. 


Когато Краси си тръгна и морето опустя, хванах фотоапарата в опит да запуша липсите. Започнах да снимам наоколо, но без да подреждам натюрморти, без да гримирам храната, без да украсявам и надиплям картинките. Просто си поснимах света такъв, какъвто беше. Край купата с праскови се бяха събрали няколко дъждовни капки. Сториха ми се красиви, прозаично красиви в своята истинност. После купата падна и прасковите се разсипаха върху пясъка... Когато насочих камерата към тях, си помислих за Краси. Той снима точно така – той не подрежда картината си, за да е красива, той открива красотата в най-обикновените неща. Често се суетя край него, за да сложа още някоя салфетка някъде, да вържа още някоя финтифлюшка другаде, да „режисирам“ вселената като за снимка в списание. Докато се опитвам да създам нещо по-красиво от реалността, Краси вече е направил няколко прекрасни снимки на реалността. И винаги когато ги видя, се убеждавам, че тя е достатъчно красива, стига да имаш очите и душата за нея. Когато насочих камерата към падналите в пясъка праскови, разбрах, че Краси ме е научил на най-важното – да виждам красивото навсякъде.


Текст: Мила Иванова
Фотографии: Красимир Андонов, Мила Иванова

 

Имамбаялдъ



Необходими продукти:

5 средно големи патладжани
4 едри глави лук на ситно
5-6 моркова на кръгчета
½ глава целина на кубчета
1 глава чесън на филийки
5-6 домата
1 връзка магданоз
олио
½ к.ч. бяло вино
сол и пипер на вкус
дафинов лист
галета

Начин на приготвяне:

  1. Разрежете патладжаните на две по дължина, като оставите коронката на дръжката. Осолете ги и ги оставете да се отцедят в тава, докато приготвяте плънката.
  2. За плънката задушете лука, морковите и целината в олио и вино, добавете чесъна, дафиновия лист и 3-4 домата на кубчета.
  3. Изплакнете патладжаните и с лъжичка издълбайте вътрешността. Нарежете я и добавете към плънката. Оставете да къкри, като разбърквате от време на време, докато зеленчуците са готови и течността се изпари. Накрая подправете със сол и черен пипер и извадете дафиновия лист.
  4. Напълнете половинките патладжани с плънката и върху всяка сложете по два резена домати, оваляни в галета. Запечете във фурната за около 30-40 минути и докато ястието е още топло, поръсете с магданоз. Поднесете го студено и най-добре чак на следващия ден.

Чушки с доматен сос



Необходими продукти:
 
1 кг чушки
1 кг домати
1 глава чесън на филийки
1 ч.ч. царевично брашно
½ к.ч. олио за пържене на чушките
4-5 с.л. олио за доматения сос
2 дафинови листа
сол и черен пипер на зърна
½ връзка магданоз

Начин на приготвяне:
  1. Изпечете и обелете чушките. Разрежете ги леко по средата, за да изтече водата отвътре. Оваляйте всяка чушка в брашното и я запържете в нагорещеното олио. Подредете изпържените чушки в голяма чиния.
  2. За соса настържете доматите и ги сложете на средно силен огън да врат заедно с дафиновите листа. Когато се сгъстят и течността им се е изпарила, сипете олиото, за да се запържат. Добавете чесъна, наситнения магданоз, сол и черен пипер. Ако сосът ви се стори прекалено рядък, може да сгъстите с 1-2 лъжици брашно, разтворено в малко водичка.
  3. Полейте топлите чушки с топлия сос и оставете да престоят поне 24 часа. И това ястие се сервира студено.


Сладкишът на Стаси



Необходими продукти за голяма тава над 30 см диаметър*:

1 опаковка обикновени бисквити Petit-Beurre (ще ви останат няколко)
1 1/3 пакетче масло
4 праскови**
5 яйца
1 ч.ч. захар + 3 супени лъжици
1 ч.ч. брашно + 3 супени лъжици
1 ванилия
кората на 1 лимон
½ бакпулвер

*За по-малък размер тава маслото е 1 пакетче, яйцата – 4, брашното и захарта – по 1 ч.ч.
**Този сладкиш може да се приготви с всевъзможни плодове и техните комбинации – сини сливи, ябълки, круши, горски плодове, ананас, както и с плодовете от компот.

Начин на приготвяне:
  1. Разтопете маслото във фурната и в това време измийте прасковите, извадете им костилките и ги нарежете на тънки резени.
  2. Направете пандишпановата смес, като разбъркате яйцата, захарта и ванилията, а към тях добавите брашното, кората от лимона и бакпулвера.
  3. Когато маслото се разтопи, подредете върху него бисквитите, върху тях – резените праскови, като на места може да наслагвате по няколко, ако са тънки, и най-отгоре изсипете пандишпановата смес.
  4. Печете на 180 градуса около 30 минути. След като сладкишът изстине, го обърнете в подходящ съд. По желание може да сервирате със заквасена сметана или топка сладолед.

"Яж, пътувай и обичай" е повече от проект. Това е начин на живот и по-скоро начин на летене. Автори на блога сме ние, Мила Иванова - журналист и блогър, и Красимир Андонов -  оператор и фотограф. Създадохме този блог, за да събираме на едно място преживяванията от нашите пътувания и техните вкусове и аромати. Бихме били щастливи, ако вдъхновим и вас да излезете от вкъщи и да откриете крилете си по някой широк път, а дома си - под милионите звезди. До броени месеци очаквайте и едноименната ни книга, а дотогава може да ни станете приятели на нашата страница във Facebook.






Това море нямаше да е същото без тях – четириногите пирати на плажа – великодушния лабрадор Билбо, невротизираната, но безкрайно добродушна овчарка Ръсел и едно бебе, за което децата бяха категорични, че е „нереален“ - голдън ретривъра Ъндър.














В последния ден от ваканцията получихме гигантски подарък. Една весела компания от красиви хора вдигна такава сватба на плажа, каквато съм срещала само в някои мечти. Без формалности, без сценарий, дори без фотограф. Само една арка, от която висяха мидени гирлянди и два бели воала и издълбана дупка за дансинг пред нея. Гигантски колони и музика за съвършеното парти. Но най-вече двете влюбени ръце на младоженеца, които държаха момичето си така, че казваха на целия свят и на всички морета: „Ти вече си моя и аз никога няма да те пусна...“ И двете щастливи ръце на булката, които все сочеха към небето, и крещяха от радост: „Благодаря!“






10 коментара:

  1. Беше вкусно и красиво! А за догодина трябва да измислим нещо безобразно яко

    ОтговорИзтриване
  2. Миленеце, това,което правиш е така искрено и дълбоко...и топло,и уютно в същото време..и много родно..

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Виленце! Без човека до мен би било обикновено, тихо и студено :)

      Изтриване
  3. Не мога да не започна с това, че съм убедена колко много Краси се гордее с любимото си момиче! Страхотни снимки, Миленце! Може да те е научил на много неща, но усещането за красота, хармония и финес не се учи. Ти си го имаш, казвала съм ти многократно, че си целуната от Богородица! Благодаря ти за цялото това усещане, мила моя. Всичко това сега много ми липсва и може да е през сълзи, но пък от душа се наслаждавам на всяка твоя дума и ваша снимка. Обичам ви много!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Явно и двамата сме целунати от Богородица, Йоленце, щом имаме такива приятели, с такива души!
      Прегръщаме те и те обичаме силно!

      Изтриване
  4. Да чувстваш синия пламък, който крие в себе си всичко... Най-вече емоция! Винаги го разпалвай, а той ще грее по-силно от вселена! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Скъпи Мила и Краси,

    Не знам как да започна.....

    Попаднах във Вашето място, в този блог, благодарение на почитта и пълното ми възхищение към Йоли и чудесата, която тя твори.
    Е признавам си…оставахте ме без дъх! Буквално. Всяка една точица от Вас двамата е просто поразително красиво чудо. Докато чета и гледам фотографиите Ви, докато преглъщам четейки рецептите се усещам сякаш пипам дантела – ефирно, слънчево и просто съвършено.

    Вие сте истинска Божия амалгама, която ме вдъхновява в три от най – любимите ми занимания-готвене, път, фотография.

    Желая Ви всичко!
    И Благодаря!

    ОтговорИзтриване